Крепост Букелон

       Останките от крепостта Букелон/Вукелон се намират на плато в подножието на Югоизточната част на Сакар планина, близо до р. Тунджа, където напуска пределите на България. Те заемат площ от около 10 дка.

     Крепостта е станала свидетел на няколко значителни битки в историята. Една от тях е тази през 378 г., когато настъпващите готски племена разбиват войските на римският император Валент (364-378), а самият той загива по време на сражението. Близо до крепостта на 14.04.1205 г. българските войски, водени от цар Калоян (1197-1207) и подпомогнати от куманската конница, побеждават кръстоносците от Латинската империя, начело с император Балдуин I, който бива пленен и отведен в българската столица Търново. Предполага се, че именно в крепостта Букелон е прекарал една вечер плененият латински император.

Тази крепост се свързва и с походите на цар Михаил III Шишман (1323-1330) срещу Византия. Доказателство за това твърдение, откриваме във вътрешността на крепостта, встрани от входната врата, където е разположен кръстов монограм, образуван от тухли. Към горното, западното и източното рамо на кръста са изписани съответно буквите „ М, Н, Л”. Този монограм може да се свърже с името на българския цар Михаил III Шишман, който както е известно от изворите, през 1328 г. се отправя на поход срещу Андроник III и превзема крепостта Букелон. Във връзка с тези събития, не е изключено по време на този поход българският цар да е възстановил крепостта. Друго тълкуване на монограма е, че той може да означава Мануил и в такъв случай построяването на крепостта би могло да се свърже с Мануил Апокавк, чието име се споменава през 1344 г. отново във връзка с крепостта Букелон. Въз основа на характера на сградата, нейната строителна техника и тълкуванията на монограма се предполага, че крепостта при с. Маточина е била възобновена в началото на XIV в.

      Укрепеното селище при с. Маточина е било опасано първоначално от крепостна стена, построена през епохата на Късната Античност. Крепостта Букелон е имала стратегическа роля в укрепителната система от крепости, защитавали град Адрианопол от север. Впоследствие крепостта е била срината, но дали това е било по време на нападенията на готите край Адрианопол през 378 г., или по време на някои от следващите варварски нападения, не може да се установи със сигурност. В края на V или началото VI в. върху руините на старото селище възникнала новата крепост. Тя се явявала последно убежище на местното население на една по-обширна укрепена площ. Този вид крепости – със самостоятелно укрепена сграда, разположена в средата на защитената площ или долепена до обиколните стени, представляват високи, но сравнително ограничени по размер кули, в които са вместени най-необходимите помещения за последен отпор.

     Крепостта е изградена изцяло от ломени камъни, споени с бял хоросан. На отделни места в зидовете все още личат останки от дървени скари, но те не са характерен елемент на градежа. Украсата е твърде пестелива и се състои от няколко тухлени пояса, разположени по високите части на сградата. Долните пояси, състоящи се от 3-4 реда тухли, не преминават през зидовете. Само най-горният пояс е изграден изцяло от пет реда тухли.

      При археологически проучвания на крепостта са открити печати на частни лица, от първата половина на IX в., и некропол. Погребенията в некропола са извършени чрез трупополагане, а ориентацията на гробовете е запад – изток, често с малки сезонни отклонения. Необичайното за този некропол е, че голяма част от гробовете са издълбани като правоъгълни корита във варовитата скала. Хронологическата рамка на некропола е X–XII в.

      През 1968 г. крепостта при с. Маточина е обявена за паметник на културата от национално значение.