Училище „Христо Попмарков”
През 1847 г. българската община в Мустафа паша (дн. Свиленград) взима решение за построяването на училище в двора на църквата „Св. Троица”. Пръв негов учител е Стефан Бойоглу, който обучава учениците по „Рибния буквар” на д-р Петър Берон.
По препоръка на Найден Геров в средата на 60-те години на XIX в. в училището започва да преподава един от най-будните за времето си българи – Христо Попмарков – родом от Копривщица, възпитаник на Н. Геров и Йоаким Груев от училището „Св. Св. Кирил и Методий” в град Пловдив. Още с идването си в града Хр. Попмарков реформира училището по образец на пловдивското, като постепенно го превръща в класно. Реформите са извършени в рамките на осемгодишния му престой в града, като той въвежда изучаването на много нови учебни дисциплини в училището: българска граматикa и история, обща история, богословие, земеописание, алгебра, физика, геометрия, анатомия, физиология, турски и френски език. По време на учителстването на Хр. Попмарков в църковното служене участват и учители, а годишните изпити са публични – пред присъстващи родители и гости на училището.
Част от делото на Попмарков в града е инициативата да се основе читалище. Заедно с други свиленградчани на 01.03.1870 г. той основава народно читалище „Звезда”, което се помещава в най-голямата стая на училището. Стаята е обзаведена с помощта на дарения на жителите на града, които закупуват книги, вестници и списания. Основната задача на новоучреденото читалище е да развива широка културна и просветна дейност в града сред българското население.
По инициатива на Хр. Попмарков на 5.07.1870 г. в града е открито и първото девическо училище. За преподавател в него е назначена Мария Григорова, родом от Казанлък. През 1874 г. тя се омъжва Крушо Хаджижелев – търговец, един от най-богатите българи и голям благодетел на града. Той става член на църковната община и подпомага дейността на учителите Христо Попмарков, Иван Вазов и Петър Станчов.
Заслугите на Попмарков за развитието на просветното дело в града са големи и по тази причина училището днес носи неговото име.
Впоследствие в периода 1872-1873 г. в училището преподава Иван Вазов. По негови думи в Свиленград е имал да изпълни две мисии – да преподава в училището и да се бори с гръкоманството. С особена любов преподава българска история, привлича будните младежи край себе си и ги настройва революционно. Гръкоманите в града уведомяват турските власти за опасният млад учител, който пее бунтовнически песни с учениците си на брега на р. Марица и отказва да заведе възпитаниците си на гарата, за да посрещнат одринския валия. Оставането на Ив. Вазов в Мустафапаша е опасно и през лятото на 1873 г. го напуска завинаги.
След оттеглянето на Иван Вазов от Свиленград, за учебната 1874-1875 г. в училището е назначен учителя Петър Станчов (1850-1913). Неговата основна цел е да подпомогне борбата с гръкоманството. По време на своя престой в града Станчов предлага на събрание на Българската църковна община градът да носи името „Свиленград”, което е пряко свързано с местното производство на качествена коприна (свила). Неговото предложение тогава е отхвърлено от местната османска власт, но е прието на 26.10.1912 г. на едно от първите заседания на новосформирания градски общински съвет след освобождението на града (05.10.1912 г.), който единодушно решава градът Мустафа паша да се преименува на Свиленград.
През 1875 г. П. Станчов е назначен за учител в Одрин, напуска града, а по-късно е арестуван и осъден на доживотен затвор. Първоначално е заточен в Триполи, а после в Бенгази. През 1878 г. е освободен и се завръща в родния си град Търново, където е избран за народен представител във Великото народно събрание.
