Старият мост на р. Марица – 1529г.
Мостът е единственият напълно запазен елемент от някогашния цялостен комплекс от кервансарай, джамия, чаршия и хамам.
Той е построен по нареждане на Мустафа паша, везир на султан Сюлейман І Великолепни /Сюлейман Ел Кануни/. Годината на построяването 1529 г. е предадена с числените значения на арабските букви в последните две думи на надписа на моста: хасана абадие, т.е. вечно добро дело. Така, едновременно със строителството на моста, Мустафа паша бил възприет и като основател на новото селище Свиленград наричано по турски Мустафа паша кьопрюсю т.е. „Мостът на Мустафа паша“. Дължината му е 259 м.,ширина 6 м. Застлан с гладко издялани камъни, на времето той е имал 20 красиви свода. Парапетите са от цели камъни. Броят на всички парапетни блокове на моста е 706, по 353 от двете страни. Надписът за построяването на моста е релефен на мраморна плоча, поставена на издигнат в средата на моста парапет, висок 6 м. Плочата с надписа е наричана от населението тареха, тарих т.е. история.
Преводът на надписа гласи: „Този мост построи, когато бе халиф най-великият от султаните султан Сюлейман хан, син на султан Селим хан, да бъде продължител на безопасността и сигурността му техният везир Мустафа паша – бог да го покровителства за това, което създава. И то /построяването на моста/ бе най-дълготрайното негово добро дело през годината, на дата на която стана едно вечно добро дело“.
Преданието разказва, как везирът Мустафа паша, чието име по-късно започва да носи градът, решил да построи моста за себап (добро) на хората. Възхитен от изграденото, тогавашният султан Сюлейман поискал веднага да го откупи. Везирът се опитал да разубеди своя господар, но неуспешно. Хитрият владетел искал да печели пари от преминаването през моста. Цяла вечер Мустафа паша мислил как да успее да запази моста за хората и да излезе от заплетената ситуация. На сутринта той взел съдбоносно решение – да се самоубие. Още същата вечер везирът изпил смъртоносна отрова. Когато на следващата сутрин султанът разбрал за случилото се, гневът му бил неописуем. В яда си султан Сюлейман изрекъл жестока клетва – който пръв премине през моста, да загуби най-свидното, което има. Дълго време никой не смеел да премине през моста, за да не го застигне проклятието. Покрусеният от мъка баща на Мустафа паша, който не само изгубил най-милото си, но и не видял осъществяването на неговата мечта за хаир на хората сбъдната, решил да премине през моста и да развали клетвата. Построеното през 1529 година съоръжение е будило възхищението на много пътешественици, преминали през тези земи.
Не случайно мостът става един от символите на града, около който селището се разраства. Бавно около него възникват нови и нови къщи. Появява се и комплекс, с кервансарай, джамия, стара турска баня и чаршия. Твърди се, в някои извори, че той е построен по инициатива на легендарната съпруга на Сюлейман Великолепни – Роксолана. От 2003 година старият каменен мост е паметник от национално значение. Според мнозина, той може да се сравни с мостът на Дрина, вишеградския мост в Босна, увековечен от носителя на нобелова награда за литература – Иво Андрич. Още през 1553 година Антон Вранчич описва моста. После, през 1554 година, друг пътешественик се опитва да премери колко е голям в крачки и височината на сводовете му.
